Новини

В МБАЛ има система за видеонаблюдение и строг достъп до отделенията заради арогантни пациенти

мбалМногобройни случаи на хулигански прояви и лошо отношение от страна на пациенти към медицинския персонал отчитат през последните години в горнооряховската болница. От началото 2017 г. нападки и закани към лекари и сестри са регистрирани във всички отделения на МБАЛ „Свети Иван Рилски“, но най- вече в тези, където има преобладаващо пациенти от малцинствен произход като Отделението по педиатрия и отделенията по вътрешни болести, коментира управителят на лечебното заведение д-р Иван Иванов. В повечето от тях медиците са оправят сами, като причината е най- вече, че не се доверяват на тромавите процедури в съдебната система. За два от случаите /единият в Спешна помощ в железничарския град/, са сезирани полицията и прокуратурата.

Съвсем наскоро родители на дете, хоспитализирано в Отделението по инфекциозни болести, са се държали грубо и арогантно с д-р Дария Пулова, началник на отделението. След намесата на полицията и Районната прокуратура реагира светкавично, като нападателят е осъден, информира д-р Иванов.

На 28 август пък 53-годишна жена налетя на дежурната медицинска сестра в Спешна помощ Петя Стоименова. Нападателката е потърсила медицинска помощ за болното си внуче и след забележка да се отдръпне, за да бъде прегледано детето, ударила с юмрук сестрата и я ритнала в левия крак. Районната прокуратура в Горна Оряховица повдигна веднага обвинение на нападателката, която стана ясно, е била и криминално проявена. От следващият месец Петя Стоименова ще работи освен в Спешна помощ и в горнооряховската болница, във Второ вътрешно отделение.

По повод зачестилите случаи на саморазправа и арогантно отношение към медицинския персонал, от миналата година в лечебницата е въведена система за видеонаблюдение. Тя е с 15 охранителни камери, монтирани на невралгични места в сградата. „Контролът на достъп до отделенията е подобрен, вратите не могат да се отварят от външни лица има и гласова връзка, коментира д-р Иванов.

Според него, увеличените случаи на нападения и лошо отношение към българските лекари и медицински персонал в сравнение с преди 20 години, се коренят най- вече в нормативната база в България. „Вина имат не толкова медиите, както се твърди, че настройвали обществото срещу колеги, нито пък етническият признак на извършителите на хулигански прояви е водещ, коментира д-р Иванов. Той е на мнение, че в здравното законодателство не е добре регламентирано какъв точно е спешният пациент. „Действително в системата на Спешната помощ си има стандарти и е изяснено какъв е спешния пациент, но практиката опровергава това, посочва още той.

Според него, много често пациентите на Спешна помощ не се нуждаят от спешно медицинско обслужване. Особено преобладаваща е една огромна група пациенти, които са здравно неосигурени, но пък нямат пари да си платят преглед, в същото време не се нуждаят от спешна помощ, а посещават центровете и филиалите, за да получат медицинска услуга.

„Те не се водят и социално слаби по критериите на социалното министерство, тъй като имат някакво имущество и пр., и затова социалните дирекции след това не заплащат извършената медицинска услуга нито на Спешна помощ, нито на болниците, обяснява още д-р Иванов. Така, според него, се натоварват Спешна помощ и филиалите й с един голям контингент, вниманието на персонала е насочено към тези хора, те харчат ресурси и средства, получават консултации със специалист, и с течение на годините се смятат за привилегировани. Когато пристигнат да търсят медицинска помощ, те са първите, които се държат арогантно и хулигански. От друга страна, тези, които плащат осигуровки не задръстват спешните центрове, освен ако случаят наистина не търпи отлагане и преминават през всички процедури от личния лекар през специалиста, като понякога чакат с дни.

Според д-р Иванов, държавата следва добре да регламентира достъпа до медицинско обслужване според здравно- осигурителния статус на пациента. Той дори предлага да се създадат някакъв тип „социални кабинети“, подобно на социалните трапезарии, които да поемат именно здравно- неосигурените пациенти. Тези кабинети да покриват минимален обем от медицински дейности, които пък да се заплащат от МТСП или от здравното министерство, споделя идеята си д-р Иванов.